Зравейте,отдавна не съм влизала в My world този блог бе създаден когато бях на 10 годин минали са две годни знам ,че не съм писала умни неща нито интересни!Но всичко,се променя буквално.Сега преоткрих талантите си пеене и рисуване но все още ме влече писането и четенето на книги това остана в мен като частичка в сърцето ми от предишната аз!Характера ми се промени,стила хаха само ако знаете каква е смесицата от емо,хипстер,tumblr,swag страшна но това съм аз и не се притеснявам от това дано и вие не се опитвате да се промените само защото някой не ви харесва.Момента на промяна трябва да е от самите вас!!Не е лесно да разтеш наистина.Пупертета ти навлича неприятности.Семейството например:започаш да се отделечаваш искаш или приятели или да си сам/а няма нищо лошо ,но въпроса е семейството да го преживее заедно с теб особено родителите.Леля ми казва следното (цитирам):ВЛИЗАТ ДВАМА ИЗЛИЗА ЕДИН (относно бубертета де).
⇜ Е ТОВА Е!⇝
Thursday, February 2, 2017
Saturday, September 5, 2015
Днеска!!!
Днеска чувствата ми са много по- добре а вашите?Хахаах!Така денят ми започна с едно малко посещение на моето куче то дойде при мен и докато още сях той почна с малките си мустачки да ме душка.Ол,малък сладкиш посе гушка па незнам какво още!!Така,че денят ми започна супер а ако сте прочели това долу на коментарите напишете за своето начало на деня
Te creo
| No se si hago bien, no sé si hago mal No se si decirlo, no sé si callar; Que es esto que siento tan dentro de mí, Hoy me pregunto si amar es así… Mientras algo me hablo de ti, Mientras algo crecía en mí, Encontré las respuestas a mi soledad Ahora sé que vivir es soñar. Ahora sé que la tierra es el cielo, Te quiero, Te quiero. Que en tus brazos ya no tengo miedo, Te quiero, Te quiero. Que me extrañas con tus ojos, Te creo, Te creo. Y cuando te acercas; no se como actuar, Parezco una niña me pongo a temblar, No se que me pasa; no se si es normal, Si a todas las chicas les pasa algo igual... Mientras algo me hablo de ti, Mientras algo crecía en mí, Encontré las respuestas a mi soledad Ahora sé que vivir es soñar. Ahora sé que la tierra es el cielo, Te quiero, Te quiero. Que en tus brazos ya no tengo miedo, Te quiero, Te quiero. Que me extrañas con tus ojos, Te creo, Te creo... Que me extrañas; que me llamas, Te creo, Te creo... Te quiero, Te quiero... Ahora se que la tierra es el cielo... Te quiero, Te quiero... En tus brazos ya no tengo miedo, Que me extrañas con tus ojos, Te creo, Te creo... Que me extrañas;que me llamas, Te creo, Te creo... No se si hago bien;no se si hago mal, No se si decirlo;no se si callar... | Не и ако аз не знам , ако греша Ако не беше , аз не знам дали да си мълчим ; Какво е това, аз се чувствам така в мен , Днес аз се чудя, ако любовта е така ... Докато нещо ми каза за теб , Докато нещо расте в мен, Намерих отговорите на самотата ми Сега знам, че да се живее е да мечтая . Сега знам , че земята е на небето , Обичам те, Обичам те. Това в ръцете си и не се страхувам , Обичам те, Обичам те. Те ми липсваш с очите си, Вярвам , Вярвам ти. И когато дойде , не знам как да се действа , Приличам ли на момичето започна да се тресе , Не става с мен , ако не нормално, Ако всички момичета като нещо се случи ... Докато нещо ми каза за теб , Докато нещо расте в мен, Намерих отговорите на самотата ми Сега знам, че да се живее е да мечтая . Сега знам , че земята е на небето , Обичам те, Обичам те. Това в ръцете си и не се страхувам , Обичам те, Обичам те. Те ми липсваш с очите си, Вярвам , Вярвам ... Ти ми липсваш, ми се обади , Вярвам , Вярвам ... Обичам те, Аз обичам ... Сега , че земята е на небето ... Обичам те, Аз обичам ... В ръцете си не се страхувам , Те ми липсваш с очите си, Вярвам , Вярвам ... Ти ми липсваш, ми се обади , Вярвам , Вярвам ... Ако не го направя , не , ако греша , Ако не беше , ако не мълчи ... |
| Добави Коментар |
Friday, September 4, 2015
когато си,нервен 4 начина да го преодолееш
1.Да легнеш и преосмислиш какво става.
2.Да удряш вазглавница и после ще има сълзи,но така ще ви мине.
3.Да се занимавате с нещо,като хоби и задължително да ви оспокоява!
4.Исплачете си болката сам в една стая.
край !(⌐■_■ )
oh oh oh
ООООО, колко съм потисната и тъжна а не трябва,трябва да се радваме на живота и на това,което имаме.Защото аз имах, почти всичко,а сега се питам какво ми имаше?Но дори,аз немога да си отговоря па камоли ти читателю ако воабще имам такъв!?!Животът е един подарък и аз ще го изживея,както аз искам,защото знам едно,че не си струва всички тия нерви,всички ти?я тъги,потискания!Но нещо,в мен не спира да се чувства така!!Защо,защо?Какво ми има а,а,?
Thursday, August 13, 2015
life
Thursday, June 25, 2015
Унищожи този дневник
Унищожи този дневник го чакам още от вторник да дойде петък, защото за тогава съм го поръчала.Ще е много яко ще мага изразя себе си.И се вълнувам и то много.
Subscribe to:
Comments (Atom)